Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2014 20:47 - Емпатия насред кръстопът
Автор: shveik5 Категория: Други   
Прочетен: 3050 Коментари: 6 Гласове:
22

Последна промяна: 29.01.2015 00:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Натежалият от събития ден, със свити крила, полегна да спи, а необременената още нощ като месечина изплува нагоре.

Свърши дневната си смяна времето, а нощната е призвана да пали звездите, светлините и най-вече душите! Тя взема молива / служебно й се полага - като канцеларски консумативи/ и ако не е разпалила все още огъня на мечтите в каминката ни, там  оная – сърдечната, то поне е вече теглила чертата, под която остава денят с неговата равносметка от постигнато и неуспяно, от сято и пожънато, от срещи и раздели, от случки всякакви. Някои вече сме ги забравили, защото не сме и ги запомняли, други, дай боже, да ги помним дълго с хубаво, а за трети се сещаме ей тъй, когато седнем в тишината пред компютъра и се чудим дали пък да не ги споделим поне с него като с един близък слушател, мисля си даже  по-добър и от кучето ми, че ни’ те прекъсва, ни’ те гледа глупаво, а сериозно и отговорно слуша всичко, следи с клавишите какво му разказваш с двата си пръста, върви подир думите ти  и попива, попива. Попивай, приятелю купен -„аз съм те създал за да не бъда вечно сам”!  Ето и сега искам  да ти разкажа от деня, който го пенсионирахме вече, а той си заслужи пенсията, защото ако казват, че денят се познава от сутринта, то завършекът му определи честта да бъде положен в чекмеджето с добрите дни.

  Да, денят ми беше добър и с добър завършек, ако се фиксирам в една на втори поглед дребнава случица, но от пръв поглед съвсем не стояха така нещата. Първият поглед се оказа като първата любов- експлозия на чувства и мисли и не от ония, за които си мислим, а мисли ускорени като на повреден светофар, на който разваленият му таймер превключва трите светлини в секундата десетки пъти и кара колите да са като ускорени електрони бързи, за да успеят да запазят порядъка във възникналия хаос. Така и аз се „изнизах сух”, както, ако се окажеш без чадър под внезапно рукналият дъжд и нечия ръка ти поднесе половинката си чадър.

  Замислен в моя свят, преследван от задачи в тефтерчето и забързан в моя делник на иначе празничната неделя си вървях по безлюдния тротоар към поредния светофар светещ червено, когато по навик и по инерция погледнах / с ония несъзнателни рефлекси, които вземат решение вместо тебе самия/ към единия и другия край на улицата, където нямаше нито един автомобил да идва и да ме притеснява да не мина на червено. И както обикновено в такива случаи, не намирам за уместно да изчаквам студения светофар да си пее  монотонната песен, като един надменен бездушен робот гледаш ме от високо с противната си суха програма, лишена от всякаква креативност и адаптивност към ситуацията, бях решил вече без никакви колебания да пресека. Но в оставащите ми крачка две, преди да сторя това, видях в същото време от другия край на светофара, право срещу мен, едно момче, един младеж, един левент, чинно да си чака, при все, че може би и от доста време, а и с по една пълна чанта във всяка от ръцете му, без дори и да си е помислил, че може да наруши общоприетите норми.

 Такива хора внушават в мене респект  от пръв поглед, с поведение, ненадменност и наличие на някаква кротост и ненатрапчивост, и едновременно дълбоко убеден в правотата си и удовлетворен от собственото си достойнство. Излъчваше безмълвно изповедта, че на никого не желае да пречи, стига и на него да не се мешат.   По всичко личеше , че не е нито прост, нито тъп, а симпатичен, даже не наивен до доказване на противното. Той беше снажен, а лицето му излъчваше  някаква добрина и готовност винаги в случай за помощ. Всичко това го прочетох с уважение още не стъпил на платното и ми стана страшно неудобно, че пристъпвайки насреща му, аз пристъпвам в неговия свят, в неговата територия и неговите схващания за ред порядък и поведение. И нещо повече, излиза, че някак си аз му се подигравам, че той стои и дреме едва ли не в простотията си, а аз съм курназ, ербап, усетен и мога да пресека като по-умен и по-тарикат. Без да ми се щеше, с тоя мой проклет нрав да не върша всичко по ноти пресичайки на червено, се получаваше така, че едва ли не аз плюя на човека, какъвто ми се ще да съм и аз може би. Плюех на хората, които уважавам най-много, защото те няма да нагрубят, няма да ти отнемат предимство, път ще ти направят, ако залитнеш ще те подпрат като надеждна опора, ако изпуснеш нещо ще тичат след теб загрижено да те предупредят, и са досущ като в оная песен-той може пепел да яде, но няма да се моли- с непарадиращо достойнство, затворено в неговата си аура, без претенции да блести и се откроява. В него прозираше една невидима вътрешна красота, една чистота на безпретенциозни и безкористни помисли и поведение.

  Толкова неудобно не помня да съм се чувствал, макар и за части от секундата, защото забързан, просто нямаше време да изпълня каквото и да реша в милисекундите вече стъпил почти на платното, когато за моя неописуема радост, за мое голямо облекчение и щастлива развръзка, сякаш  някой друг беше намерил решение на терзанията ми, когато в мига на стъпването ми на асфалта, в същия оня миг когато горях  вече запален на кладата на срама, с облекчение и отбой видях как отсреща, изчакал  достолепно, пристъпи и Той  напред - светофара беше светнал зелено!

  И нито човека разбра мислите ми заплетени не, а спънати, взривени направо от споходилият ме от нийде кошмар, нито пък щеше да се обиди, ако аз си бях минал, а той си изчакаше, нито щеше да го промени постъпката ми, нито щеше да ме забележи дори, но аз определено излезнах с такaва  въздишка на облекчение и с такова задоволство, избегнал дългата гузност и спестени терзания за часове напред от щастливия завършек, че дълго, дълго се радвах, с онова усещане за едва ли не ново начало и на рестарт, когато си избегнал катастрофа в последния миг... и то на кръстовище със  светофар в цвета на срама!

  

 

 



                                                                      



Гласувай:
24



1. mt46 - Поздрави -
29.11.2014 10:43
за споделените мисли, за красивата музика!...
Лек ден!...
цитирай
2. shveik5 - Мисли, Марине, въртят се като в тото сфера
30.11.2014 21:02
и само тук там някоя изскочи издухана от въздух под налягане.... Благодаря ти!
цитирай
3. donchevav - Впечатлена съм от изяществото на ...
01.12.2014 18:25
Впечатлена съм от изяществото на изказа, от искреността до разголеност на чувствата, от богатството на преживяванията, разкриващи душевна чистота и благородство на характера! О, това усещане в края на пешеходната пътека съм го имала и аз...и този срам - в забранителния цвят на светофара...Избраната музика наистина е много нежна и красива- не ми се тръгва оттук:)))...Поздрави!
цитирай
4. shveik5 - Чета хвалебствията и все повече ставам червен светофар..
02.12.2014 23:01
Защото от едни разчепкани мисли колко да се получи, няма и за една къделя, за едно кълбо дето и котката няма да го хареса, но за отзива красив – зелена светлина на благодарностите ми!
цитирай
5. vilish - Пропуснала съм ...
18.01.2015 23:08
... Чета с възхита и слушам прекрасната музика!
Спокойна нощ! :)
цитирай
6. shveik5 - Пропуск е, Вили, пропуск е,
20.01.2015 00:09
ако през прозореца отворен е влизала песен на славей, а ти си гледала Панорама.
Пропуск е, да не видиш как малката лястовичка строи изкусния си дом усърдно без европейски програми и проекти
Пропуск е, да минеш покрай дядо Добри и не се спреш
Пропуск е, ако вечерта е валяло, а ти не си усетила....та, това е то пропуск –повзри се в живота и ето ти пропуск, и ето ти цяла дилема.
Пропуск е, ако не ти благодаря за спохождането!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shveik5
Категория: Други
Прочетен: 99057
Постинги: 22
Коментари: 110
Гласове: 2131
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031