Прочетен: 2679 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2015 18:06
Днес над града се развилня една от редките бури, които ме карат да изпитвам смесени чувства от силата, от могъществото, от величието, така, както когато застанеш на края, ама на ръба на скала извисена над гигантска урва и погледнеш в тая паст, и онемееш, и те тръпки побият от страх и от удивление едновременно. Така и сега скрит зад прозореца се дивях на мощта, но и свит в страха си, дали прозореца ще издържи напора на водата и вятъра. А в минутите когато бурята поемаше с гърдите си ново колосално количество въздух да го издуха за поредната порция порив на вятъра, когато бурята вдишваше дълбоко, в тоя момент,там нейде през дебелите талази от дъжд, в сърцето на разразилата се буря, сред виелица от водни вихри и бучене на тътени от светкавици –една лястовичка съзрях да се носи дръзко във въздуха от дъждовни капки с повече капки от колкото въздух между тях. Люшкана от въздушните вълни тя не изпитваше притеснение, а напротив- търсеше ги да сърфира между тях. Гледах и не вярвах как плуваше смело и гордо сред могъщия напор на вятъра с онова чувство на задоволство от възможността, че си способен, че можеш, че си орисан! Задоволство родено в малката главичка, че си по-голям от стихията, че си белязан и дарен!
Как тази малка душичка, в апогея на вихъра, в окото на урагана носеше свободата си с лекотата на мислите си, с волността си в пъти повече от нас, уж свободните хора, скрили се нейде зад алуминиевите дограми с двойни стъкла, за да тънем в уют.
И сигурен бях, че тя знае, че тоя порой, че този бесен вой на вятър и дъжд завит на къдели и пълен с тътнежи и грохот, не е дело от хората. Та те са твъде земни, смешни и непохватни за такава въздушна феерия.Просто те са там долу скрити и чакат да свърши рапсодията, да мине това шоу. Шоу устроено и включено в лятната дестинация за тези, които почиват на крилете си, разчитат на крилете си и носят силата си в тях. Сътворено от оня туроператор...там някъде от горе, над спектакъла, свише – Общият!
Многото думи и похвали, които заслужава, стаявам в душата си.
Е, не можем да сме волни като птиците! Уви!
Поздрави!
26.08.2015 20:12
Финалът е мощен.
П и е р
16.03.2016 08:11