Постинг
16.05.2016 22:08 -
Магията идва там, където отиваш !
Автор: shveik5
Категория: Други
Прочетен: 6141 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2018 10:47
Прочетен: 6141 Коментари: 24 Гласове:
29
Последна промяна: 31.12.2018 10:47
Има две изповеди за едно и също, и те донякъде взаимно се отричат. Едната е, че ако не се надяваш на много и големи неща в живота, и не очакваш кой знае какво,а се радваш на момента, то всяко нещо постигнато по пътя ти, ще е дар. Ако се радваш от малкото и очакваш малко, дори и малко да срещнеш ще бъдеш удовлетворен и доволен от живота и това, което ти поднася. Другата изповед гласи „хубавото е в бъдеще” и, че човек трябва да мечтае, трябва да очаква повече хубави неща, за да му се случат. Както казват, ако вярваш в чудеса, то всеки ден за теб ще бъде чуден! Но нали когато тръгнеш с голяма кошница и се върнеш с почти празна ще боли, ще има разочарование вместо ликуване и празник. Защото ако беше тръгнал с малка кошничка, то пак със същото намерено, тя щеше да е препълнена, а да си с пълна кошница кой не се радва...
Нещо като чашата с вода - да се инатим да твърдим, че чашата ни е почти пълна пред другите, които пък казват за същата вода, че тя е наполовина празна! Затова, ако прелеем същата, пустата спорна вода, в по-малка чаша, то нашата чаша ще се напълни! И отпадат всички спорове от рода на това, че нека да ти чуя твърдението за водата в чашата и ще ти кажа какъв си. А може би ще трябва да преработим схващането и да стане- нека да ти видя чашата, и ще ти кажа какъв си. Знам, че друг ще апострофира ,че къде ,къде по-хубаво е да напълниш голяма кошница вместо малка- и самочувствие, и удовлетворение, и достойнство друго! Разбира се отговора пак не ми идва и пак съм разкрачен между двете тези. Каква чаша да имам и каква кошница да си плета. И пак не знам, като ми поднесат в чинията телешко с грах, дали от мръвката да почна или от граха, но да оставя накрая хубавото – голямата мръвка! Ако искаш, много от живота, за да получиш повече, няма ли да си недоволен от полученото, както оная баба с коритото и колкото и да получиш, се щи е малко. Отколкото да приемеш дадеността и всичко получено ще ти идва като бонус, като неочакван подарък в повече. Така никога няма да те разяжда недоволство, а всеки ден, радост и щастие ще огряват кокетната ти колибка съградена от твоите виждания и разбиране за душевен уют.
Мисля, че се поуморих от съждения /и не само аз/ и май ще оставя истината в мъдрото вино да се избистри полегнало на казаното от Хемингуей, че всяко нещо - хубаво или лошо оставя след себе си празнота. Ако е било лошо, празнотата се запълва от само себе си, но ако е било хубаво, можеш да я запълниш само с нещо по-добро... Затова изкачвай върховете, но не почвай с най-високия,така всеки път ще бележиш победа. Ако изкачиш първия път най- високия връх ,после всеки друг ще е петдесет нюанса сиво, по-малко привлекателен. И нека да прозвуча радикално, но колко по-хубаво би било, ако предстои раздяла тя да е преди срещата! Мъдростта да е преди младостта! Смъртта да е преди живота!
Искай повече от живота за да получиш достатъчно - казват китайците, но веднага след това пак те на китайски заявяват - Ако искаш само това, което имаш, ще имаш всичко, което искаш! Второто правило даже е една чудесна формула за постигане на хармония и душевен мир със себе си, само дето е далече по-трудно изпълнимо, предвид човешките ни нагласи, от колкото първото, където без никакви усилия да се вместим в него, то направо си ни е в кръвта. "Животът ще напълни оня съд, с който вие отивате при него" го е рекъл Фрийман, но това не означава всички да се втурнат към голямата чаша, а всеки да вземе своята. Така както всеки си носи своя кръст, така и всеки си носи своята чаша. И както лъжицата преценяваме дали е за нашата уста, така и чашата трябва да припознаем коя е за нас. Защото и чудесата стават в рамките на допустимите възможности. А това означава да познаваме и култивираме себе си. И когато си поръчаме телешкото, вместо с три филии, защо не предпочетем крайщника само, и оставим място и за десерта! Така както и една приказка от древността идва да ни разкаже за една жена, на която починал мъжът й и тя го погребала с вилица в ръка. Понеже нейната майка, никога не бързала да прибира вилиците на масата след яденето, а винаги казвала:
-Деца, запазете си вилиците! Защото най-хубавото предстои – идва десертът!
Следващ постинг
Предишен постинг
а на върха на вилицата могат да се крепят удоволствия, колкото са дяволчетата на върха на иглата
:-)
цитирай:-)
щом ще е пълна с горчиво вино, за подсладено няма да я дам! Пък и дяволите да опитат – опиянени ще изпопадат от върха! Благодаря ти за хубавото настроение, което внасяш! Пролетно да ти е!
ПП. А за броя на удоволствията на върха на вилицата мисля, че са четири пъти повече от колкото на върха на иглата дяволчетата :)
цитирайПП. А за броя на удоволствията на върха на вилицата мисля, че са четири пъти повече от колкото на върха на иглата дяволчетата :)
Ох, никак не ми допада тая философия за предпазливите, премерени очаквания! Ами онова за големите хора с големите мечти? Мисля, че ако си поставяш малки, преодолими препятствия и цели, ще си доволен и щастлив, но винаги в подножието, в студената сянка на върха. А как примамливо е слънцето, как волно си живеят пеперудите - щастливо пърхащи с опърлени криле!
Живот-горене – за мене това е истинският живот – другото е имитация, дребно хитруване с цел по-дълго оставане на тая земя:)))
И нека си пазим вилиците - най- хубавото предстои, shveik5! Чудесен финал! Поздрави!
цитирайЖивот-горене – за мене това е истинският живот – другото е имитация, дребно хитруване с цел по-дълго оставане на тая земя:)))
И нека си пазим вилиците - най- хубавото предстои, shveik5! Чудесен финал! Поздрави!
Аз пък, драги ми Швейк, мисля. че удоволствието се крепи на всеки връх, т.е. на всеки край. На върха на шишето с Пилзенска бира, на върха на някоя дейност, когато разбираш, че всичко ще е наред... Да продължавам ли?
Ти ме изненада с философията си. Абсолютно прав си. Много мъдро, много мъдро!
На моята булка-максималистка, ще кажа, че ако й се види малко съдържанието в голямата чаша, нека го прехвърли в малка. И ще й призная, че това е твой патент!
Поздрави на тепетата по случай 24-ти май!
П и е р
цитирайТи ме изненада с философията си. Абсолютно прав си. Много мъдро, много мъдро!
На моята булка-максималистка, ще кажа, че ако й се види малко съдържанието в голямата чаша, нека го прехвърли в малка. И ще й призная, че това е твой патент!
Поздрави на тепетата по случай 24-ти май!
П и е р
да носиш две кошници, една голяма и една малка, и първо пълниш малката, а ако гъбите са повече пълниш и голямата, така ще си готов за всякакви случаи и винаги доволен, и винаги взел всичко от живота. Това за шега, но май и за реалния живот става където, ако умееш да носиш две маски ще си добре, ако можеш да носиш две дини под мишницата –пак, дори да носиш на много бой-тоже. Инак съм напълно солидарен, donchevav, че предпазливостта, пресметливостта не е в арсенала на смелите, тя е по-скоро за мъдрите, но не и за младите. Вземеш ли да го мислиш животът ще мине покрай тебе. Той-животът е измислен,а ние сме в него да го усетим, да мине през нас и ние през него, докато акумулаторът държи! Защото когато свърши енергията идва философията-като повикана пътна помощ за закъсала кола. Кола-като оная на Пушкин, минала през времето с всичките й метаморфози, впрочем ето я цялата, тя ще ме допълни най-добре:
„Колата на живота
Макар и често с тежко бреме
Колата леко си лети
Коларят лих, старикът време
Камшикът майсторски върти
При изгрев сме безумно смели
Готови да трошим глави
Ленивият уют презрели
Крещим и псуваме: „Върви”
На обяд смелостта ни чезне
Боим се от безумен бяг
Пред възвишения и бездни
Крещим: „ По- леко бе, глупак!”
По залез свикваме с колата,
Която бърза в своя път,
Вървим сънливо към кревата,
А пък конете си летят!”
Сърдечни благодарности за споделеното и хубави празници!
цитирай„Колата на живота
Макар и често с тежко бреме
Колата леко си лети
Коларят лих, старикът време
Камшикът майсторски върти
При изгрев сме безумно смели
Готови да трошим глави
Ленивият уют презрели
Крещим и псуваме: „Върви”
На обяд смелостта ни чезне
Боим се от безумен бяг
Пред възвишения и бездни
Крещим: „ По- леко бе, глупак!”
По залез свикваме с колата,
Която бърза в своя път,
Вървим сънливо към кревата,
А пък конете си летят!”
Сърдечни благодарности за споделеното и хубави празници!
понеже подхода с бирата винаги води до разбирателство. Абсолютно прав си, че удоволствията не могат да се поберат/ нито им е там мястото на истинските/ само на една вилица и тези, за които си загатнал ти, са далече по-стойностни, а това, че аз моите ги качих там е да стане един сравнително приемливо закачлив формат, за да мога да изплюя накрая камъчето –оня оптимизъм, който ни дава постъпката на жената. А инак си мисля даже, че в известен смисъл дали вилицата днес не е демоде. Днес, който държи лъжицата и бърка в обществената каца с мед е къде, къде по-добре! Затова не знам дали някоя жена няма да сложи лъжица там според разбиранията й! Но това е вече друг въпрос, въпрос на избор …………на жена :) Поздрави и честити празници!
цитирай
7.
flymore -
Научих се да...
22.05.2016 22:33
22.05.2016 22:33
Научих се да бъда благодарна и на малкото. За много хора това малко се простира в различен диапазон. Когато си се потрудил, за да имаш - получил си най-голямата награда - удовлетворението и спокойния сън. Приказката за кошницата, чашата и лъжицата са точно олицетворение на човешките стихии. Те разрушават, погубват честта човешка...
Поздравявам те за много, много мъдрия постинг, войнико!
Честити празници и нека повече добро има в живота ти!
:)
цитирайПоздравявам те за много, много мъдрия постинг, войнико!
Честити празници и нека повече добро има в живота ти!
:)
Защото ни кошници, ни чаши са мерило за това кой си в сравнение с мечтите. В казармата нямаше вилици, но пък имаше толкоз мечти, такива едни големи, едри мечти, като звезди над Фамагуста! Сега има вилици всякакви- сребърни, позлатени дори, но бих ги изхвърлил всички, запокитил ги бих, ако щях да си върна ония мечти като звезди над Фамагуста! Колко малко съм пак оня войник, Флай! Днеска съм Швейк, а тогава бях войник! Добре, че има блогове, в които все още се размечтавам, за което съм благодарен и на теб!
цитирайпък и по два пъти... колкото повече четеш, толкова повече мислиш,
доверяваш се, потвърждаваш, бунтуваш се, вълнуваш се...
поука и мъдрост има не само в приказките и притчите, не само
в разказите като легенди... има ги всеки ден в живота човешки,
в случайните срещи и случвания, в най-обикновените моменти
и в най-сериозните препятствия... като кошницата, чашата, вилицата,
и още... и всичко това човек разбира, дори съвети дава, доказва,
но продължава да греши, да обърква посоката, да се спъва
по няколко пъти в едно и също дърво... може би размислите ми,
провокирани от постинга, все още са подвластни на онези мечти -
"такива едни големи, едри мечти, като звезди над Фамагуста",
та нали най-мъничкото мечтание за един, може да е огромно за друг.
Високият баир може да е едно вълнуващо приятно предизвикателство
за едни, недостижимо изпълнение на дълг - за други...
Знаеш ли... странно, но аз и до днес си мисля от началото за десерта,
още преди сядането на масата... и си пазя вилицата...
Поздрави за мъдрия постинг, Швейк !
С извинение за дългите ми и навярно неподредени, малко объркани
среднощни размишления...
Всичко добро ти желая !
цитирайдоверяваш се, потвърждаваш, бунтуваш се, вълнуваш се...
поука и мъдрост има не само в приказките и притчите, не само
в разказите като легенди... има ги всеки ден в живота човешки,
в случайните срещи и случвания, в най-обикновените моменти
и в най-сериозните препятствия... като кошницата, чашата, вилицата,
и още... и всичко това човек разбира, дори съвети дава, доказва,
но продължава да греши, да обърква посоката, да се спъва
по няколко пъти в едно и също дърво... може би размислите ми,
провокирани от постинга, все още са подвластни на онези мечти -
"такива едни големи, едри мечти, като звезди над Фамагуста",
та нали най-мъничкото мечтание за един, може да е огромно за друг.
Високият баир може да е едно вълнуващо приятно предизвикателство
за едни, недостижимо изпълнение на дълг - за други...
Знаеш ли... странно, но аз и до днес си мисля от началото за десерта,
още преди сядането на масата... и си пазя вилицата...
Поздрави за мъдрия постинг, Швейк !
С извинение за дългите ми и навярно неподредени, малко объркани
среднощни размишления...
Всичко добро ти желая !
благодарности за прекрасната музика,
която слушам все още с удоволствие.
Лека и спокойна нощ !
цитирайкоято слушам все още с удоволствие.
Лека и спокойна нощ !
сходно виждане - това с чашите...Човек, доволен от това, което има - па макар и малко, има всички шансове да е щастлив, обратното - човек, който гледа само какво няма, все ламти за повече и още - никога няма да бъде щастлив
цитирай Понякога да благодарим на някого и три букви от думата „благодаря” са достатъчни, друг път ти се ще да я изпишеш с тридесет букви, а тя уви, винаги е точно с девет. Изричаме –благодаря, а то е напълнено с различен заряд на задоволство и признателност. В един случай, за радост рядко, е повече от куртоазия, от благоприличие, но празно, като голяма къща отдавна затворена. Друг път е препълнено с признателност, като малка палатка изпълнена с любов, за която и светът е тесен дори. Как тогава да диференцираш благодарността си, освен да оставиш това на отсрещната страна, тя да преброи с колко букви си я написал думата. Защото с аршин се дава, но и с аршин се приема….и има значение на кого благодариш. Затова, за хубавите думи, за смисления коментар, за размислите, благодаря на Тебе!
Впрочем, благодаря-то, не идва ли и то накрая….. досущ като десерт..... за хора съхранили вилиците си!
цитирайВпрочем, благодаря-то, не идва ли и то накрая….. досущ като десерт..... за хора съхранили вилиците си!
така и ти от разни дребни нещица правиш един вълшебен свят, нарисуван с уникални твои си багри. Затуй, не може да не си забелязала, как всяка пролет прелитат у нас едни птички, казват им бързолети / подобни на лястовичките/ и идват тука за да оберат каймака на лятото – свободата. Защото да летиш на воля от ранна сутрин до късна вечер, да спиш във въздуха дори, там да се раждаш и там да умираш, е представата ми за свобода. Те неуморно пърхат с крилцата, с някаква детска наслада, както на дърветата потрепват листата без никакво усилие, те не познават покоя,те постоянно шеметно се стрелкат и безспирно се гонят с едно задоволство, което изпитват всеки ден, всяко лято, цял живот , за да потвърдят максимата, че животът им е магия, понеже: „Магията идва там, където отиваш!” Благодаря ти за консенсуса!
цитирайМного мъдрости открих тук и съм благодарна, че прочетох.
Нека Животът напълни с връх кошничката ти... :)
цитирайНека Животът напълни с връх кошничката ти... :)
така че какво да говорим, не е за хвалене работата. Мълчим:))
цитирайси изяждам десерта:)
цитирайМоята убеденост е, че големите очаквания убиват радостта от живота, но големите мечти - са друго нещо!
Да мечтаеш и вярваш е смисъл на съществуването.
А благодарността от случващото ни се всеки един ден, носи мир и удовлетворение!
Просто споделих! :)
Хубаво лято!!!
цитирайДа мечтаеш и вярваш е смисъл на съществуването.
А благодарността от случващото ни се всеки един ден, носи мир и удовлетворение!
Просто споделих! :)
Хубаво лято!!!
Имаш едно виртуално Тирамису от мен:)
цитирай и в голяма халба требе да се сипват задължително. Малките не им отиват. Все едно орела мухи да лови –не върви някак си, не съответства. Мечта ли е, тя е широко скроена, не можеш я побра в ежедневната чаша за чай, защото винаги е по-голяма от нея, инак мечта ли ще е! Галещо слънце и приятна сянка ти желая!
цитирайshveik5 написа:
и в голяма халба требе да се сипват задължително. Малките не им отиват. Все едно орела мухи да лови –не върви някак си, не съответства. Мечта ли е, тя е широко скроена, не можеш я побра в ежедневната чаша за чай, защото винаги е по-голяма от нея, инак мечта ли ще е! Галещо слънце и приятна сянка ти желая!
Пу десертът за мен, пък и шоколадов, обожавам!
Вярно е, че всеки според "ръста" си може да достигне определени нива, висоти, кой повече, кой по-малко...важното е човек да е удовлетворен от постигнтото и то да радва и околните и да служи за насърчение и вдъхновение.
Лично за мен вътрешната хармония е от основно значение и това изграждам в себе си. Не желая да живея в нехармоничен свят. Затова и често не приемам човешкия свят с неговото "устройство", което е базирано в голяма степен на хищничество, агресия, грубост. Аз мечтая за ангелския свят, за доброта и нежност и красота.
Когато човек в себе си е изградил благините, за които копнее, може да ги раздава и навън, да радва и околните.
Това е моята позиция и философия и ако и да съм я изградила чрез много трудности и перипетии, вървя така и съм щастлива.
Уютни и весели празници, Швейк!
От мен нещо любимо за поздрав
https://www.youtube.com/watch?v=25falcQWfyY
цитирайВярно е, че всеки според "ръста" си може да достигне определени нива, висоти, кой повече, кой по-малко...важното е човек да е удовлетворен от постигнтото и то да радва и околните и да служи за насърчение и вдъхновение.
Лично за мен вътрешната хармония е от основно значение и това изграждам в себе си. Не желая да живея в нехармоничен свят. Затова и често не приемам човешкия свят с неговото "устройство", което е базирано в голяма степен на хищничество, агресия, грубост. Аз мечтая за ангелския свят, за доброта и нежност и красота.
Когато човек в себе си е изградил благините, за които копнее, може да ги раздава и навън, да радва и околните.
Това е моята позиция и философия и ако и да съм я изградила чрез много трудности и перипетии, вървя така и съм щастлива.
Уютни и весели празници, Швейк!
От мен нещо любимо за поздрав
https://www.youtube.com/watch?v=25falcQWfyY
за постигната и подредена вътрешна хармония, наскоро чух как фолк певицата Камелия, колкото и да не съм я слушал какво пее, но ме е впечатлила в разни предавания с покрито самочувствие и завиден дух, та тя, при Слави, изтвърдя, че …нямала мечти !!!! В първия момент бях пълен шаш. Защото шета в пространството едно такова мнение, че ако не изповядваш общата лудост, не мислиш ли като другите, те обявяват за луд. За еретик. Дори и аз съм твърдял, че човек без мечти е спрял на едно място! Но после чух доводите й- тя е постигнала мечтите си, сега е утвърдена и живее в мир със стремежите си. Здрав,млад и богат, успял, радва се на светлия ден, на благата на живота, има близки до сърцето си-какво повече, какви мечти повече. И ако иска и още , няма ли да кажем – тая пък какво иска още, за какво ламти. Нали мъдреците казваха точно това-ако искаш да имаш всичко, радвай се на това което имаш! Не знам! Станах шизофреник, днеска така, утре онака. От цял живот корекции загубих посоката:))
цитирайЕ, прав си, може би всеки по различен начин разбира хармонията и духовните ценности.
Чалгата определено не може да се възприеме, поне за мен, като нещо добро, по-скоро е развратно и грозно и не бих възприела хората, които са в тази "индустрия", като смислени хора, а по-скоро като деградирал в една или друга степен. Морално и душевно, а материално вероятно са добре, но кел файда.
Всеки с ценностите си.
цитирайЧалгата определено не може да се възприеме, поне за мен, като нещо добро, по-скоро е развратно и грозно и не бих възприела хората, които са в тази "индустрия", като смислени хора, а по-скоро като деградирал в една или друга степен. Морално и душевно, а материално вероятно са добре, но кел файда.
Всеки с ценностите си.
24.
krumbelosvet -
"Защото и чудесата стават в рамките на допустимите възможности."
19.12.2018 06:40
19.12.2018 06:40
Тривиално вярно. Но "допустимите възможности" са безмерно широки - законите на физиката. И в рамките на тая възможност, се побират и Моцарт, и Айнщайн, и Александър Велики...
И освен относителни потребности, има и абсолютен жизнен минимум, и жизнено необходими социални контакти, и любов, и семейство. Пази Боже, ако се налага да тръгнеш с по-малка и от тая чаша...
цитирайИ освен относителни потребности, има и абсолютен жизнен минимум, и жизнено необходими социални контакти, и любов, и семейство. Пази Боже, ако се налага да тръгнеш с по-малка и от тая чаша...