Постинг
21.06.2020 00:50 -
Не знам какво намерих пък толкова в тоя израз:
Автор: shveik5
Категория: Други
Прочетен: 1946 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2020 07:16
Прочетен: 1946 Коментари: 6 Гласове:
16
Последна промяна: 21.06.2020 07:16
„ Когато започва, лятото изглежда безкрайно!“
Може би през годините се намира все повече в него нещо, което все така повече те поспира за размисъл.Когато все повече дърпаш юздите на послушните конете - донякъде! А може би доникъде! Има ли значение. Важното е, че лятото и тоя път започва! А сенките- все по-желани.
" ........сенки от миналото..."
може би защото носи усещане за свобода и желание за полет,
вълнуващи срещи, дългоочаквани пътувания… примамват
прохладата на планината и безкрайната вълшебност на морето...
Лятото Е всичко несбъднато, както казва една приятелка...
Честито лято, Швейк! Добро да е за всички!
цитирайвълнуващи срещи, дългоочаквани пътувания… примамват
прохладата на планината и безкрайната вълшебност на морето...
Лятото Е всичко несбъднато, както казва една приятелка...
Честито лято, Швейк! Добро да е за всички!
Горната фраза ме впечатли с простотата на прозрението, където се говори уж за безкрая, а иде реч по-скоро за края. И като се замисля, на всичко, на което не му се види края е безкрайно. Но за едно ни се ще да не го видим, а за друго си викаме кога най-после ще му дойде краят. Такава ни е природата, така сме устроени, нашата човешка нагласа е такава, че всичко хубаво да искаме да няма край, но народът го е заковал: -Лошото на хубавото и хубавото на лошото, е че и двете имат край! Всяко хубаво начало започва като безкрайно. Било то лято, било то утрото на нов ден, било то началото на живота ни. Защото всички те носят една красива магия, магията на неизвестния път, привличаща,пленяваща, многообещаваща и вдъхновяваща. В хода й на нейното осъществяване обаче, постепенното осъзнаваме, че имало и неизбежен край и магията все повече почва да се топи. Остава болезнената истина-отрезвяваща и приземяваща. Свършил е полета в безкрайността. Но заради всяко хубаво начало сме готови да изпием чашата докрай, на всяка цена и тогава чак виждаме, че имала дъно. Но си пил до края на пътя си с наслада, пил си с пълни шепи – удовлетворен, утолен!
И макар, че Айнщайн твърди, че само две неща били безкрайни/ вселената и глупостта/, то ето, че има и трети такива – за коментарът ти, моите благодарности!
цитирайИ макар, че Айнщайн твърди, че само две неща били безкрайни/ вселената и глупостта/, то ето, че има и трети такива – за коментарът ти, моите благодарности!
"Всяко хубаво нещо започва като безкрайно".
Имам това усещане всеки път, когато пристигна на морето. Минали са само час-два, откакто съм чула гласа на първия гларус, а имам толкова още да чуя и видя, да преживея! Толкова още часове, дни, седмици дори - истинска безкрайност! После дните хукват - толкова различни и толкова подобни - ден след ден, нощ след нощ, все по-бързо, все по-вихрено сливащи се - и краят идва! Трябва да се прибирам... Вкъщи работата се натрупала - и започвам с рутинните дейности, които сякаш нямат край! Ден след ден, нощ след нощ - и ги свършвам. Пак поглеждам към морето. И така, поне от май до октомври:))) Отдавна не мисля за нещата като за начало и край. Възприемам ги като цикличност, нещо като движение по спирала - от минус до плюс безкрайност. По-лесно ми е така, с надеждата, че ще има и още и още - до безкрай. А когато всичко все пак един ден свърши, ще се открие нова безкрайност - като оная, преди началото. Не че се замислям много - просто нагласата ми е такава - да виждам във всеки край ново начало:)))
Макар че, честно казано, много добре разбирам какво искаш да кажеш с онази "болезнена истина - отрезвяваща и приземяваща", с този "полет в безкрайността", който рано или късно свършва. Но харесвам и усещането за свобода, и идеята за втори шанс, и надеждата. Илюзия? Сигурно, но помага:)))
Нека лятото бъде за тебе безкрайност от щастливи емоции, от паметни изживявания!
Поздрави!
цитирайИмам това усещане всеки път, когато пристигна на морето. Минали са само час-два, откакто съм чула гласа на първия гларус, а имам толкова още да чуя и видя, да преживея! Толкова още часове, дни, седмици дори - истинска безкрайност! После дните хукват - толкова различни и толкова подобни - ден след ден, нощ след нощ, все по-бързо, все по-вихрено сливащи се - и краят идва! Трябва да се прибирам... Вкъщи работата се натрупала - и започвам с рутинните дейности, които сякаш нямат край! Ден след ден, нощ след нощ - и ги свършвам. Пак поглеждам към морето. И така, поне от май до октомври:))) Отдавна не мисля за нещата като за начало и край. Възприемам ги като цикличност, нещо като движение по спирала - от минус до плюс безкрайност. По-лесно ми е така, с надеждата, че ще има и още и още - до безкрай. А когато всичко все пак един ден свърши, ще се открие нова безкрайност - като оная, преди началото. Не че се замислям много - просто нагласата ми е такава - да виждам във всеки край ново начало:)))
Макар че, честно казано, много добре разбирам какво искаш да кажеш с онази "болезнена истина - отрезвяваща и приземяваща", с този "полет в безкрайността", който рано или късно свършва. Но харесвам и усещането за свобода, и идеята за втори шанс, и надеждата. Илюзия? Сигурно, но помага:)))
Нека лятото бъде за тебе безкрайност от щастливи емоции, от паметни изживявания!
Поздрави!
ако му е скучно в Рибарица, то и в Ню Йорк да иде пак ще му е скучно, та тебе та си представям на морето без нито един куфар. Или по-скоро с айде един куфар, но пълен с - дух! Пълнежът е важен, не големината! Виж лястовици, щъркели, идват от толкова далече без нито един куфар, а са щастливи всяко лято. Само едни криле имат, но пък при нас нима духът не ни дава крилете! И както, който има крава пие мляко, така и който има криле ще лети, и ще мине през живота разбрал, че смисълът му е да му се наслаждаваш. Да не го мислиш, а да го чувстваш. Това правят децата несъзнателно, с които така не щем да се разделяме в нас. Ех, при нас несъзнателното е закърняло, ама съвсем съзнателно, от нас зависи, какво ще сложим в куфара. Кажи ми какво слагаш в куфара си и ще ти кажа кой си, нали! За тебе казах и ти пожелавам с тоя дух, това лято на морето, едно спираловидно щърково реене, пълно с наслада! И благодаря за хубавата гледна точка в коментара ти – цикличността! Солидарен съм! Ще го подкрепя с един цитат на Иван Радоев „ Щом животът не е безкраен, то и смъртта не е безкрайна!“
цитирайКартинката е разкошна, ))) И лятото идва, какво повече да иска човек ))
За много години!
цитирайЗа много години!
няма как, ти не спираш..да дрънкаш като Радиоточка..а.кога,живееш!!!!
2. shveik5 - Точно водена от чувството за подредена къщичка,
29.12.2017 20:53
за постигната и подредена вътрешна хармония, наскоро чух как фолк певицата Камелия, колкото и да не съм я слушал какво пее, но ме е впечатлила в разни предавания с покрито самочувствие и завиден дух, та тя, при Слави, изтвърдя, че …нямала мечмечти повече. И ако иска и още , няма ли да кажем – тая пък какво иска още, за какво ламти. Нали мъдреците казваха точно това-ако искаш да имаш всичко, радвай се на това което имаш! Не знам! Станах шизофреник, днеска така, утре онака. От цял живот корекции загубих посоката:))
23. vesever - Е, прав си, може би всеки по различен ...
29.12.2017 22:37
Е, прав си, може би всеки по различен начин ..