Прочетен: 5691 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2015 22:18
Истинската любов е оная любов, заради която, казват, си готов дори да се жертваш в името на другия. А аз ще добавя- дори и другият да не узнае никога за това. То е нещо като дарителството. Истинското, безкористното е онова дарение, с което не парадираш, не е за гласност, а от сърцето откъснато, съкровено и без потайни сметчици, че като хвърляш назад ще намериш отпред. А нека и тука добавя- да дариш и не да се надяваш, че Господ гледа и ще го има предвид, а така, че и Господ никога да не научи за постъпката ти.
Наскоро прочетох един силен, задълбочен и замслещ пост за същността на доверието от съблогърката swan16. Постфактум, след него се замислих и аз за една постъпка силно ме впечатлила, по-скоро за една фраза от филм, на който за съжаление не си спомням името, но фразата се е врязала на дълбоко в съзнанието ми. Проникнала е през всичките ми критерии за необходимост в една силна връзка, като един еталон, като един рядък пример за чистотата на отношенията между двама влюбени, чийто погледи се търсят и намират без въпроси, без съмнения, недвусмислено.
Накратко, филмът срещна в началото двама, родени сякаш един за друг. В него имаше силна любов, но сюжетът ги раздели, за да поемат всеки по нов път и с нови партньори да изградят щастливи семейства. А когато в един момент ги срещна за кратко пак и реши да ги подложи на стрес тест, да ги провери на склонност и устойчивост, на вярност и преданост в настоящите обстоятелства и тя не устоя и му прошепна:
- Да го направим, тя няма да знае!...... След кратко мълчание той отговори
– Да, но аз ще знам!
Не е ли това онова доверие, което кара погледите да се търсят право в очите, а не да се отбягват! Една постъпка, една бих казал саможертва, за която няма да научи никога любимият ти човек, но винаги ще я чувства в жестовете, в чистотата на мълчанието дори, както и във всяка фраза изказана в ежедневието ще е закодирано, като воден знак на банкнота, сакралното – обичам те!
"Закопчай си колана, Сложи си шапка, Отиди да поспиш, Аз ще измия чиниите, Когато стигнеш ми звънни, Вземи моето яке, Тръгвам, чакай.... - всички те, за другия ще звучат като казано по един друг начин –обичам те!”
Невидимо, но пропито в тях. Ще са белязани и подпечатани с него. Модулирани с него, Облечени и пришити от невидимия конец на доверието!
Текста в кавичките е взет от нета
Не мисля, че е възможно да са "вечни" между двама души, колкото и наивно да вярвах, че би могло ...
Научих се да благодаря за моментите, когато са били! :)
А доверието е най-важното и необходимо условие за да остане приятелството и уважението!
Хубав ден!
А като сме се родили с тоя кусур, да бъдем обречени баш тях да дирим и изповядваме, няма как, ще си носим и дивидентите и фирите. Както го е казал и поета: „Я в етот мир пришол чтоб видет солнце и если ден погас, я буду петь, я буду петь а солнце!”
Благодаря, че сподели, Вили! Пожелания за повече гравитация:) Пак да те споходи!
24.09.2015 21:25
Няма какво да добавя, а ми се щеше да напиша нещичко... Почти се препокрива с моето верую...Бог знае, войнико, бъди уверен в това. Ще се радвам да чета тук и други мъдри мисли!
Уютна вечер и бъди здрав!
https://www.youtube/watch?v=IQJpBzp9BWc
24.09.2015 22:14
Може да не намерим отговор на това, което правим, но нали правим това, в което вярваме. Нас ни водят нашите идеи, нищо, че пътят е неизвестен, но там му е чара, тръпката от неизвестното прави живота ни жив! Благодаря за навестяването
nalia
Поздрави!
П и е р
10.11.2015 22:29
Сложна е човешката душевност...
Поздрави - Литатру!