Истинската любов е оная любов, заради която, казват, си готов дори да се жертваш в името на другия. А аз ще добавя- дори и другият да не узнае никога за това. То е нещо като дарителството. Истинското, безкористното е онова дарение, с което не парадираш, не е за гласност, а от сърцето откъснато, съкровено и без потайни сметчици, че като хвърляш назад ще намериш отпред. А нека и тука добавя- да дариш и не да се надяваш, че Господ гледа и ще го има предвид, а така, че и Господ никога да не научи за постъпката ти.

Наскоро прочетох един силен, задълбочен и замслещ пост за същността на доверието от съблогърката  swan16. Постфактум, след него се замислих и аз за една постъпка силно ме впечатлила, по-скоро за една фраза от  филм, на който за съжаление не си спомням името, но фразата се е врязала на дълбоко в съзнанието ми. Проникнала е през всичките ми критерии за необходимост в една силна връзка, като един еталон, като един рядък пример за чистотата на отношенията между двама влюбени, чийто погледи се търсят и намират без въпроси,  без съмнения, недвусмислено.

Накратко, филмът срещна в началото двама, родени сякаш един за друг. В него имаше силна любов, но сюжетът ги раздели, за да поемат всеки по нов път и с нови партньори да изградят щастливи семейства. А когато в един момент ги срещна за кратко пак и реши да ги подложи на стрес тест, да ги провери на склонност и устойчивост, на вярност и преданост в настоящите обстоятелства и тя не устоя и му прошепна:

- Да го направим, тя няма да знае!...... След кратко мълчание той отговори

– Да, но аз ще знам!

Не е ли това онова доверие, което кара погледите да се търсят право в очите, а не да се отбягват! Една постъпка, една бих казал саможертва, за която няма да научи никога любимият ти човек, но винаги ще я чувства в жестовете, в чистотата на мълчанието дори, както и във всяка фраза изказана в ежедневието ще е закодирано, като воден знак на банкнота, сакралното – обичам те! 
"Закопчай си колана, Сложи си шапка, Отиди да поспиш, Аз ще измия чиниите, Когато стигнеш ми звънни, Вземи моето яке, Тръгвам, чакай....  - всички те, за другия ще звучат като казано по един друг начин –обичам те!”  
Невидимо, но пропито в тях. Ще са белязани и подпечатани с него. Модулирани с него, Облечени и пришити от невидимия  конец на доверието!

 

 

 Текста в кавичките е взет от нета

Има една такава максима: Авторитетът се гради с години и се губи за секунди. Същото може да се каже и за доверието.

те са от едно семейство, семейство - крехкоцветни!

Бих добавила, че от семейство крехкоцветни, са и такива прекрасни, благородни, напълно безкористни взаимоотношения, белязани от топлина и обич !!! ...
Не мисля, че е възможно да са "вечни" между двама души, колкото и наивно да вярвах, че би могло ...
Научих се да благодаря за моментите, когато са били! :)
А доверието е най-важното и необходимо условие за да остане приятелството и уважението!
Хубав ден!

въпреки, че се селектира трудно и иска много грижи. Доверие, преданост, вяра, откровение, честност, уважение... са цветя в саксия, които трябва да се поливат всеки ден!
А като сме се родили с тоя кусур, да бъдем обречени баш тях да дирим и изповядваме, няма как, ще си носим и дивидентите и фирите. Както го е казал и поета: „Я в етот мир пришол чтоб видет солнце и если ден погас, я буду петь, я буду петь а солнце!”
Благодаря, че сподели, Вили! Пожелания за повече гравитация:) Пак да те споходи!

Цитат Ивейк:"Истинската любов е оная любов, заради която, казват, си готов дори да се жертваш в името на другия. А аз ще добавя- дори и другият да не узнае никога за това. То е нещо като дарителството. Истинското, безкористното е онова дарение, с което не парадираш, не е за гласност, а от сърцето откъснато, съкровено и без потайни сметчици, че като хвърляш назад ще намериш отпред. А нека и тука добавя- да дариш и не да се надяваш, че Господ гледа и ще го има предвид, а така, че и Господ никога да не научи за постъпката ти."
Няма какво да добавя, а ми се щеше да напиша нещичко... Почти се препокрива с моето верую...Бог знае, войнико, бъди уверен в това. Ще се радвам да чета тук и други мъдри мисли!
Уютна вечер и бъди здрав!
https://www.youtube/watch?v=IQJpBzp9BWc

би не съществува, но тихо да не чуе екипажа!»
Може да не намерим отговор на това, което правим, но нали правим това, в което вярваме. Нас ни водят нашите идеи, нищо, че пътят е неизвестен, но там му е чара, тръпката от неизвестното прави живота ни жив! Благодаря за навестяването

Хубаво написано, топли като пухкаво одеалце в студения следобед :-)
nalia

хубаво казано и дано да е, дори закърпено, ама да сгрява! То тука комай сме за малкото топлинка. Благодаря!

Швейк, ти ме смая с този постинг. Покъртителен!
Поздрави!
П и е р

президента, не че не го одобрявам по принцип, но почна да ги раздава без принцип - на заслужили отказа, а даде на незаслужили /визирам гафа с вселенския патриарх/. Докато аз раздавам благодарностите си само на заслужили!

дали мъжът е изпитвал желание към бившата си любов и го е потиснал заради верността и доверието на съпругата си?
Сложна е човешката душевност...

само може да се предполага. Пък за душата –конгломерат от сензори и чувства, още по- трудно!

е философия. Тя не се дарява, тя е качество, понякога е състояние. Тя е потребност на носещият я, от която могат да се възползват и други, но както казваш могат и да не се възползват :). Света обаче винаги се възползва от Нея, защото Тя го създава.

не знаех, че е и философия, но знам, че е всичко, с което я сравним и пак няма да я определим напълно, защото тя е разнолика като вирусите, а защо не и точно вирус- хайде още едно определение, на което тя ще се усмихне снизходително и ще продължи да търси къде да се загнезди, не че няма толкова млади клонки, в които предпочита да се стаява, като едно игриво малко котенце скрило се в тревата готово за скок. Малко, защото тя е винаги малка, млада и не расте, а само си играе. Тя винаги играе. Спре ли – вече не е любов, а застой, покой и скука. А това не е тя. Просто малко котенце, много просто щото не знае колко е игриво. Ама що ти е умно коте, ако не играе...и вино, което не омайва... и любов, която не главозамайва! Благодарност за хубавия коментар!

своите причини. Това е различно от усещането около любовта, в различните и аспекти. За това, че е усещане и е около любовта е трудна за опртеделяне и както казваш, "няма да я определим напълно ". Обяснението и обаче е възможно, като единствения начин за съществуване и това я прави философия. Ще използвам част от предишния ми коментар отново "Света обаче винаги се възползва от Нея, защото Тя го създава. " Разбира се няма да съм досаден и да се впусна в разсъждения. Само споделям моя поглед "около " любовта. Поздрави.

Адмирирам разсъжденията Ви.
Поздрави - Литатру!