- Това беше най-съвършеният симулант, когото човек може изобщо да си представи!

    А причината, поради която се преструвал, била жена! Собствената му жена! Съпругата му. Просто Спас търсел убежище от нея в болницата. Това в психиатрията се нарича "бягство в болестта". Но случаят бил малко по-особен. Тук сред умиращите, защото в тази болница хората мрели поголовно, Спас неведнъж намирал покой от жена си. И за да разнообрази пребиваването си, измислял всякакви развлечения, дори съревнование: коя болнична стая ще даде по-малко починали през нощта! Той насърчавал страдащите, вдъхвал им кураж. Всяка вечер преди да загасят лампата обикалял леглата и като треньор на футболен отбор давал последни наставления. Спирал и при Рашо и нареждал:

   - Рашо, дръж се, дръж се! Няма да се даваш!

И Рашо се държал. Доказателство е, че сам разказваше тази история.

    Сутрин малко преди да мине визитацията, Спас започвал да диша тежко, вдигал температура, повишавал кръвното си налягане и примирал. Лекарите загрижено се спирали до леглото му, шушнели си на латински и свивали рамене в бели престилки. Щом напускали стаята, Спас начаса видимо се подобрявал.

   И все пак загадката си оставала жена му. Що за личност, що за човек? Нещата се изяснили в един от дните, определени за свиждане. По телепатия Спас разбрал, че обектът е проникнал в болницата и приближава към стаята. Той затворил очи и започнал да агонизира. И ето, че се появила тя.

   Тук Рашо се изправяше и показваше как се движи това същество от женски пол, леко провлачайки левия си крак, как стръвно оглежда един по един болните мъже с взор на накуцваща сексуална акула. Спас лежал в статус анте мортем. Жена му се надвесила над него и поставила до главата му китка здравец и пакетче чаени бисквити, сетне хвърлила сластен поглед към останалите болни и те започнали да зъзнат във завивките си. Посетителката не се задържала много, целунала мъжа си по челото и си тръгнала. Щом вратата се хлопнала зад гърба на хищника, Спас скочил, въздъхнал дълбоко и викнал:

  - Видяхте ли я бе, нейната мама? Мама й мръсна...

   - Ами ти пък що я търпиш... - обадил се един болен.

   - Трепеш и толкоз! - промълвил друг, който от вълнение едва не се откачил от системите.

   - Тя не мре, бре! Не мре - плачливо казал Спас.

   - Ще я биеш! Бой! Бой!

   - И ще ме прати в затвора.

   -Ти ще я биеш без свидетели и без да оставяш следи - изнемогвайки промълвил онзи със системите. И в предсмъртните си мъки успял да обясни как се взимат дамски чорапи, как се пълнят със ситен пясък, завързват се в горния им край и с тях се налага жената където свариш... Това били последните му думи. През нощта издъхнал.

   - Заради нея загубихме и съревнованието - казал Спас.