“Виждам зелените дървета, червени рози също, усещам как ухаят за теб и за мен.. и си мисля:   Какъв прекрасен свят…

Виждам синьото небе, виждам и белите облачета, прекрасните светли дни, тъмните загадъчни нощи, и си мисля:    Какъв прекрасен свят…

Цветовете на дъгата,толкова красиви в небето,
са също така на лицата на минаващите хора
Виждам приятели да се здрависват, питайки:“Как си?”
Те всъщност си казват “обичам те!”

Чувам бебета, които плачат, виждам как растат, те ще знаят много повече, отколкото аз някога ще знам… и си мисля:   Какъв прекрасен свят…”

Да, аз си мисля:“  Какъв прекрасен свят!”

 В едно училище се провеждал урок на тема "Седемте чудеса на света".
Заданието се състояло в това, всеки ученик да напише, кои са седемте чудеса на света.
Всички ученици, с изключение на едно момиче, се справили с лекота и бързо си предали тетрадките. Учителят се приближил до момичето, което изоставало със задачата и го попитал дали има нужда от помощ. То отговорило:
"Да. Дълго се чудех, кои точно да избера. На света има толкова много чудеса."
Останалите деца се разсмяли и започнали да я подиграват за невежеството й. Тогава учителят предложил да прочете какво е написала. Тя се поколебала малко и прочела следното:

"Според мен седемте чудеса на света са -

1. Да виждаш
2. Да чуваш
3. Да се движиш
4. Да осезаваш
5. Да чувстваш
6. Да се смееш
7. Да обичаш"

В класа се възцарила тищина

http://jivi.ucoz.ru/publ/sedemte_chudesa_na_sveta/1-1-0-492