Прочетен: 1910 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2014 18:33
Като пресметна , все още сме достатъчно отдалечени от Осми март, за да мога да си позволява без голямо притеснение да поместя в поста си един сладък разказ от Георги Данаилов за една „особа”. По-късно, по-късно става все по-недопустимо!
СИМУЛАНТЪТ
Преди доста години Рашо лежал в болница. По собствените му думи бил тежко болен. В същата стая боледувал и един Спас - опасна личност.
- Това беше най-съвършеният симулант, когото човек може изобщо да си представи!
А причината, поради която се преструвал, била жена! Собствената му жена! Съпругата му. Просто Спас търсел убежище от нея в болницата. Това в психиатрията се нарича "бягство в болестта". Но случаят бил малко по-особен. Тук сред умиращите, защото в тази болница хората мрели поголовно, Спас неведнъж намирал покой от жена си. И за да разнообрази пребиваването си, измислял всякакви развлечения, дори съревнование: коя болнична стая ще даде по-малко починали през нощта! Той насърчавал страдащите, вдъхвал им кураж. Всяка вечер преди да загасят лампата обикалял леглата и като треньор на футболен отбор давал последни наставления. Спирал и при Рашо и нареждал:
- Рашо, дръж се, дръж се! Няма да се даваш!
И Рашо се държал. Доказателство е, че сам разказваше тази история.
Сутрин малко преди да мине визитацията, Спас започвал да диша тежко, вдигал температура, повишавал кръвното си налягане и примирал. Лекарите загрижено се спирали до леглото му, шушнели си на латински и свивали рамене в бели престилки. Щом напускали стаята, Спас начаса видимо се подобрявал.
И все пак загадката си оставала жена му. Що за личност, що за човек? Нещата се изяснили в един от дните, определени за свиждане. По телепатия Спас разбрал, че обектът е проникнал в болницата и приближава към стаята. Той затворил очи и започнал да агонизира. И ето, че се появила тя.
Тук Рашо се изправяше и показваше как се движи това същество от женски пол, леко провлачайки левия си крак, как стръвно оглежда един по един болните мъже с взор на накуцваща сексуална акула. Спас лежал в статус анте мортем. Жена му се надвесила над него и поставила до главата му китка здравец и пакетче чаени бисквити, сетне хвърлила сластен поглед към останалите болни и те започнали да зъзнат във завивките си. Посетителката не се задържала много, целунала мъжа си по челото и си тръгнала. Щом вратата се хлопнала зад гърба на хищника, Спас скочил, въздъхнал дълбоко и викнал:
- Видяхте ли я бе, нейната мама? Мама й мръсна...
- Ами ти пък що я търпиш... - обадил се един болен.
- Трепеш и толкоз! - промълвил друг, който от вълнение едва не се откачил от системите.
- Тя не мре, бре! Не мре - плачливо казал Спас.
- Ще я биеш! Бой! Бой!
- И ще ме прати в затвора.
-Ти ще я биеш без свидетели и без да оставяш следи - изнемогвайки промълвил онзи със системите. И в предсмъртните си мъки успял да обясни как се взимат дамски чорапи, как се пълнят със ситен пясък, завързват се в горния им край и с тях се налага жената където свариш... Това били последните му думи. През нощта издъхнал.
- Заради нея загубихме и съревнованието - казал Спас.
© Последния фейк и дезинформация на рашк...
ОБИЧАМ ТЕ....МНОГО!
За вживяването в края на разказа на пътуващия вече болен със системите си е трябвало болнична обстановка. Нещо подобно си спомням от „ Улицата” на Теди Москов, когато един от неговите герои, закован пред телевизора „Рубин-102” от поредния мексикански сериал, възмутен от отношението на грубия и жесток господар над страдащата героиня, вглъбено произнасяше думите - Мръсник! - а към измъчената героиня – Хуанита, Обичам те! И залепваше устни в кинескопа.
И понеже всичко е художествена измислица, затова и заглавието е такова – като нас, които също сме някакъв вид измислица. Щом е мислено значи е измислица.... с усмивка!